събота, 17 ноември 2007 г.

В твоята душа

Разбих с юмруци заледените прозорци,
разкъсах дръзко завесите от тъмнина,
съблякох спомените си и влязох боса
в тъмните покои на измъчената ти душа.

Търсих се да се открия сред неясните ти мисли,
сред размитите картини на собствената ти тъга,
сред разхвърляните рими на окъсаните листи,
в така и неизпратените ти до мен писма.

Видях се там...бях жалка и несъвършена,
обречена да нося и твоята вина,
и всяка болка, във очите ми стаена
оправдаваше донякъде необяснимата ти самота.

Прокървяха тихо изранените ми пръсти
в глухата, безлунна, полунощна тишина,
пътя ми обратно и последните ми стъпки
незапомнено потънаха и се изгубиха в нощта.