петък, 4 януари 2008 г.

...Такава за теб ще остана...



Като отпечатък от тъмно червило
по ръба на стъклена чаша,
като изящна дантела, покрила
някоя самотна маса,
като капки карамелено уиски
по нечии пресъхнали устни,
като поезия, която разплисква
копнежно-влюбени думи,
като светло-зелени маслини
в мехурени капки на дъно
на почти изпито мартини...
и като нощта, която е тъмна,
и като тиха, дъждовна мелодия,
на свирещо до забрава пиано,
като соната и стих...и симфония
...такава за теб ще остана...