skip to main | skip to sidebar

Моето по-сиво "Аз"...

неделя, 16 септември 2007 г.

Самотната жена


Шумно влакът отминава.
Чернеят ледените коловози.
Самотен клаксон изсвистява.
В усойна риза мракът се носи.

А гарата остана празна.
Пейките в чакалнята заспаха.
Хората си тръгнаха отдавна.
Само релсите още кънтяха.

Една жена остана огорчена,
цяла вечност все тук чака.
Вече е остаряла, побеляла, уморена,
но и този път Той не бе във влака.

С плахи стъпки пристъпи към нощта,
затвори очи и не се обърна...
На земята беше Самотната жена,
...на небето....в ангел се превърна.

Публикувано от jina в 4:22

Няма коментари:

Публикуване на коментар

По-нова публикация По-стара публикация Начална страница
Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

About me

Моята снимка
jina
"Сърцата са крехки и чупливи... Някои са по-чупливи от другите. Може би по-чистите. Като кристал в свят от стъкло. И дори начинът, по който страдат е красив..." Everwood (един разплакващ филм за човешките отношения и за една изтръпващо красива и нежна любов...)
Преглед на целия ми профил

Плагиатството се наказва

  • Повече информация

ПРИЯТЕЛИ

  • caribiana

ДРУГИТЕ МИ СТРАНИЧКИ...

  • ...ПРОДЪЛЖАВАМ ДА МЕЧТАЯ...
  • МОЕТО ПО ЦВЕТНО 'АЗ'
  • МОИТЕ ДУЕТИ

Followers

Labels

  • стих (4)

Blog Archive

  • ►  2008 (6)
    • ►  октомври (1)
    • ►  септември (2)
    • ►  юли (1)
    • ►  март (1)
    • ►  януари (1)
  • ▼  2007 (8)
    • ►  ноември (1)
    • ►  октомври (1)
    • ▼  септември (6)
      • И ти ли Страннико...
      • Самотната жена
      • ОСТАТЪЦИ ОТ ЕДНА ЛЮБОВ
      • На една далечна и студена гара
      • Любов ли бе...
      • Вчерашният ден
 

Blog Template by Teменужена мъгла