...Такава за теб ще остана...

Като отпечатък от тъмно червило
по ръба на стъклена чаша,
като изящна дантела, покрила
някоя самотна маса,
като капки карамелено уиски
по нечии пресъхнали устни,
като поезия, която разплисква
копнежно-влюбени думи,
като светло-зелени маслини
в мехурени капки на дъно
на почти изпито мартини...
и като нощта, която е тъмна,
и като тиха, дъждовна мелодия,
на свирещо до забрава пиано,
като соната и стих...и симфония
...такава за теб ще остана...

В твоята душа

Разбих с юмруци заледените прозорци,
разкъсах дръзко завесите от тъмнина,
съблякох спомените си и влязох боса
в тъмните покои на измъчената ти душа.

Търсих се да се открия сред неясните ти мисли,
сред размитите картини на собствената ти тъга,
сред разхвърляните рими на окъсаните листи,
в така и неизпратените ти до мен писма.

Видях се там...бях жалка и несъвършена,
обречена да нося и твоята вина,
и всяка болка, във очите ми стаена
оправдаваше донякъде необяснимата ти самота.

Прокървяха тихо изранените ми пръсти
в глухата, безлунна, полунощна тишина,
пътя ми обратно и последните ми стъпки
незапомнено потънаха и се изгубиха в нощта.

Последната цигара

Върху черното платно на мрака
рисуваш силуета ми с цигарен дим.
Пред теб изплувам дива и горяща
- картинен символ на любовен химн...

Изпиваш с мисъл цялото ми тяло,
взираш се в до болка разголената ми душа,
събличаш ме със поглед...загадъчно и бавно,
докосваш ме несигурно с трепереща ръка...

В миг изчезвам....и последната цигара
превръща се в нищожен, тлеещ фас,
последна дръпка....опит да ме начертаеш -
мъчителен завършек на невъзможната ти страст...

И ти ли Страннико...

И ти ли Страннико при мене идваш,
защо ми носиш тази светлина?
Не би могъл със нея мрака да разкъсаш,
аз твърде дълго съм живяла в тъмнина...

И таз китара, дето си нарамил
не ще изсвири нотите на любовта.
Свири ми, Страннико, свири, но не забравяй
аз твърде дълго съм живяла в тишина...

А щом мелодията във нощта се разтопи,
в очите ми ще блесне мъничка сълза...
Оседлай си коня, Страннико и си върви,
аз мога да живея...единствено във самота...

Самотната жена

Шумно влакът отминава.
Чернеят ледените коловози.
Самотен клаксон изсвистява.
В усойна риза мракът се носи.

А гарата остана празна.
Пейките в чакалнята заспаха.
Хората си тръгнаха отдавна.
Само релсите още кънтяха.

Една жена остана огорчена,
цяла вечност все тук чака.
Вече е остаряла, побеляла, уморена,
но и този път Той не бе във влака.

С плахи стъпки пристъпи към нощта,
затвори очи и не се обърна...
На земята беше Самотната жена,
...на небето....в ангел се превърна.

ОСТАТЪЦИ ОТ ЕДНА ЛЮБОВ

Алкохолен мирис и запалена цигара
прорязват остро въздуха в нощта,
забравено пиано и счупена китара
свирят мелодия от стари времена.

Камина прашна в(ъв) стената зее,
полюшва се и скърца дървена врата,
скъсана завеса над прозореца се вее,
вятъра разнася из стаята дима.

На малката антична маса
разхвърляни са няколко разкъсани писма,
в пожълтялата старинна ваза
лежат отдавна изсъхнали цветя.

И двама влюбени в една картина,
висяща на напукана от времето стена
подсказват, че някога във тази стая
за кратко пагубно бушувала е любовта...

На една далечна и студена гара

Ти знаеш - аз те чакам
на една далечна и студена гара.
Отново се опитвам от тъгата да избягам,
останала сама, почти без вяра.

Студът суров пронизва ме до кости,
леденият дъжд ме бие през лицето
и толкова безкрайни и безсънни нощи,
вятърът безмилостен прорязва ми сърцето.

И зимата за мене никога не свършва,
вечен студ душата ми скова.
Понякога усещам как нещо ме обгръща,
но това е само мойта самота.

Бе толкова отдавна, когато ме остави
и каза "Вярвай, при тебе ще се върна",
нежно ме целуна - но нима забрави?
Аз още чакам лицето ти да зърна.

Влаковете покрай мене силно профучават,
почти незабележими в гъстата мъгла,
и десетки хора покрай мен минават,
но сред тях се чувствам даже по-сама.

Къде си ти, моя истинска любов?
Ела при мен сега, ела и ме спаси.
Избави ме от оковите на този студ жесток
и горещите си устни до мойте долепи...

Но....още се опитвам от тъгата да избягам,
останала сама, почти без вяра.
И ти знаеш - все още тебе чакам
...на една далечна и студена гара...