неделя, 16 септември 2007 г.

На една далечна и студена гара



Ти знаеш - аз те чакам
на една далечна и студена гара.
Отново се опитвам от тъгата да избягам,
останала сама, почти без вяра.

Студът суров пронизва ме до кости,
леденият дъжд ме бие през лицето
и толкова безкрайни и безсънни нощи,
вятърът безмилостен прорязва ми сърцето.

И зимата за мене никога не свършва,
вечен студ душата ми скова.
Понякога усещам как нещо ме обгръща,
но това е само мойта самота.

Бе толкова отдавна, когато ме остави
и каза "Вярвай, при тебе ще се върна",
нежно ме целуна - но нима забрави?
Аз още чакам лицето ти да зърна.

Влаковете покрай мене силно профучават,
почти незабележими в гъстата мъгла,
и десетки хора покрай мен минават,
но сред тях се чувствам даже по-сама.

Къде си ти, моя истинска любов?
Ела при мен сега, ела и ме спаси.
Избави ме от оковите на този студ жесток
и горещите си устни до мойте долепи...

Но....още се опитвам от тъгата да избягам,
останала сама, почти без вяра.
И ти знаеш - все още тебе чакам
...на една далечна и студена гара...

Няма коментари: