събота, 6 октомври 2007 г.

Последната цигара



Върху черното платно на мрака
рисуваш силуета ми с цигарен дим.
Пред теб изплувам дива и горяща
- картинен символ на любовен химн...

Изпиваш с мисъл цялото ми тяло,
взираш се в до болка разголената ми душа,
събличаш ме със поглед...загадъчно и бавно,
докосваш ме несигурно с трепереща ръка...

В миг изчезвам....и последната цигара
превръща се в нищожен, тлеещ фас,
последна дръпка....опит да ме начертаеш -
мъчителен завършек на невъзможната ти страст...

Няма коментари: