Небе, само ти ли докрай ме обичаш...
В своя син необят ме вземи.
Аз съм твоя, макар и различна
- птица с криле от разбити мечти.
Небе, мойта песен бавно заглъхва.
Тъй черна и суха е тази земя.
Вечния порив някой прекърши.
Без порив за полет...как да летя...
Небе, твърде малко време остана.
Скоро ще паднат гъсти мъгли.
Студено е вече..и глухо..и прашно.
Небе, в своя син необят ме вземи...
петък, 3 октомври 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Много е красиво. Не само това де, повечето са страхотни.
Благодаря ти! :)
Публикуване на коментар